Коли.net

Автомобилните кражби са увеличаващ се проблем за собствениците, застрахователите и производителите. Годишният брой на кражбите се увеличава почти всяка година и темпото може да превиши до 1 кражба на всеки 100 автомобила регистрирани в щатите. Проблемът не е нов. Моделът на Leach от 1900г предлагал свалящ се волан, който можел да се пренася от водача за предотвратяване на кражба. В сегашно време се използват сложни алармени системи, някои от които предлагат и радио следене както и електронните ключалки.

Системи за безопасност

От началото си, автомобилът представлявал сериозна опасност за публичната безопасност. Скоростта и тежестта на автомобила придават голяма сила при удар за пешеходците и пътниците от, които имат голям брой катастрофи (13 000 през 1920г) и сериозни наранявания. През 20ти век, степента на смърт и наранявания на пътя спаднала в статистиките (в Америка спаднали от 5.7 до 2.2 на 100 000 000 автомобилни мили между 1966г и 1990г). Заради увеличаващата се бройка на автомобилите на пътя, но катастрофите спаднали съвсем малко (от 53 000 към 47 000). Повечето фатални инцидента се случвали или в града или на вторични пътища. Експресните пътища са сравнително по-безопасни. Шофьорските курсове, поддръжката на автомобила, подобрения по магистралите и закони за пътя били познати като ключови зони за подобряване на безопасността, но основната изработка на автомобила и допълнителните устройства за безопасност били разработени. Безопасните характеристики на автомобилите се класират под две различни графи: отбягване на злополука и защита на пътника.

Отбягване на злополука

Системите за отбягване на злополука са изработени ,за да помогнат на шофьора да поддържа по-добър контрол на колата. Двойната цилиндрова спирачна система е добър пример за това. Тя предпазва шофьора от рязка загуба на налягане в спирачките. Предните и задните спирачни линии са разделени за да може при несправност при едната да продължи втората.

Защита на пътника

Системата за защита на пътниците в момента на инцидент се разпределя под четири основни класове: поддръжка на пътника - цялостност на купето, ограничители за пътниците, вътрешна удароабсорбираща система и външни абсорбатори на удар. Статистиките отчитат далеч по-висок шанс за оцеляване при жертвите на инцидента останали в пътническото отделение. Цялостта на вътрешното отделение зависи от точните действия на вратите, които трябва да останат затворени по време на инцидента.

Ограничителите за пътниците се използват за задържане на пътника към колата. Те позволяват забавяне с колата вместо свободно изхвърляне във въздуха. Комбинацията на коланите за скут и рамо са най-честите ограничителни системи. Те са изработени от мрежова тъкан която може да издържи на 2727 килограмов тест и са прикрепени към покрива и пода на колата.

Друга част от разработката за безопасност е включила пасивните ограничители, които не изискват никаква дейност от пътника. Въздушната възглавница е добър пример на тази идея. Тя е изработена от надуваема възглавница която е прикрита във волана или други места на колата, които са директно пред лицето на пътниците. Тя осигурява защита от удар като се надува между пътника и структурата на колата за по-малко от една десета от секундата. Възглавницата се издува приблизително за една секунда.

Контрол на емисиите

Вторичните продукти изхвърлени от бензиновият двигател са карбонов моноксид, оксиди на азот и хидрокарбони (неизгорели горивни частици, всяка от тях замърсява околната среда. За контрол на въздушното замърсяване идващо от тези емисии, правителствата разработват качествени стандарти и извършват инспекции, че стандартът е получен. Стандартите са станали много по-стриктни и частите нужни за получаването им стават все по-сложни.

Много двигателни модификации, които изменят емисиите били разработени. Те включвали настроени карбураторни потоци от въздух и гориво, занижени нива на компресия, забавено запалително темпо и др.

Нежеланото изпаряване на бензиновите хидрокарбони във въздуха е контролирано чрез запечатване на резервоара и вентилиране на резервоара през течено-изпарителен разделител към метална кутия съдържаща активен въглен. По време на работа на двигателя тези изпарения се връщат обратно в двигателя и се изгарят.