Коли.net

Ос

Силата се прекарва от предавките към задната ос на колелата чрез колянния вал и универсалните връзки. Със снишаването на линиите на каросерията, нивото на пода отивал все по-близо до колянният вал, правейки нужни гърбиците или тунелите изработени по каросерията.

Зъбното колело на задната ос обгражда свръзката на диференциала, които служи като еквалайзер в разпределението на усукванията между двете колела, което позволява едното да се върти по-бързо от другото при завой.

Европейските производители разработили голямо разнообразие от задни оси преди техните Американски и Азиатски дубликати. Те предлагали индивидуално окачване за всяко колело на задната и предната част. Индивидуалното задно окачване не само премахва тежката задна свръзка, но също и позволява понижаването на шасито без нуждата от гърбици.

Спирачки

Преди 1930г, повечето спирачни системи били механично задвижвани спирачки тип барабан с вътрешни разширяващи се челюсти; т.е натискът от крака върху педала е пренесен директно към спирачните челюсти от система с гъвкави кабели. Механичните спирачки били трудни за поддържане към еднаква сила върху всяко отделно колело; и с увеличаването на тежестта и скоростта, все повече и повече сила се изисквало от шофьора за спиране.

Механичните спирачки били заменени от хидравлични системи в които спирачният педал е свързан с буталата в главните цилиндри и оттам чрез стоманени тръбопроводи с гъвкави свръзки към цилиндрите на колелата Предните и задните хидравлични връзки са разделени. Цилиндрите на колелата се намират между подвижните краища на спирачните челюстите и в всеки от тях е запълнен с по две бутала, които се движат едно към друго от налягането на течността между тях. При движението им навън, те бутат спирачните челюсти към повърхността на спирачните барабани свързани за колелото. Големият диаметър на буталото в главният цилиндър доставя хидравлична сила към цилиндрите на колелата, което намаля усилията на шофьора.

Дисковите спирачки, първоначално конструирани за самолети, станали популярни поради трудното им изхабяване. Въпреки, че има някои системи за четири колела, обикновено дисковите спирачки се свързват на предните колела, а на задните се инсталират старите конвенционални спирачки тип барабан. Дисковите спирачки били по-скъпи, но въпреки това станали популярно. Те били слагани на четири от пет произведени коли през 1990г.

Противозаключващата спирачна система (ABS) била на разположение през 1980г и постепенно станала стандартно съоръжение на голям брой пътнически коли. ABS инсталацията съдържа монтирани за колелата сензори, които следят въртенето на колелото и го изпращат към микропроцесор. Когато въртенето на колелото се увеличи, контролната единица изпраща сигнал към хидравличен или електричен модулатор за намаляне на налягането в спирачките предотвратяващо заключването на колелата.

Управление

Автомобилите се управляват чрез система от механизми и свръзки, които придават движението на волана към предните колела. Тежестта между предните и задните колела на автомобилите е подсилено отпред заради двигателя и пътниците на предната седалка, това подпомага на комфорта при каране и по-добро сцепление при завоите. С увеличението на тежестта към предните колела с повече от половината тежест на автомобила, усилието на водача при завиване се увеличило. По-големите, по-тежките коли с широки гуми и ниско то налягане в тях също влияе на триенето между гумите и пътя, с което става много трудно завиването при паркиране.

Енергийната система за завиване била разработена за да реши проблемите със завиването. Тя била приложена първо в тежките камиони и военните превозни средства през ранната 1930г. Повечето разработени устройства били хидравлични; други били електрически и механични. Помпа задвижвана от двигателя поддържа налягането на хидравличната течност. Клапан със сензорно устройство позволява на течността да влезе и излезе от енергийният цилиндър при нужда. Към някои коли се предлагат сензори за скоростта, които определят максималният ъгъл на завиване според отчетената скорост.

Гуми

Пневматичната гумена гума е точката на допир между автомобила и пътната настилка. Тя функционира като движеща сила за ускорението и спирането както и ограничаване на вибрациите от пътните неравности. Вътрешните тръби в гумите били стандарт до 1950г, докато свръзките между гумите и колелата не били разработени.

Грайферът на гумата е изработен за характеристиките на повърхността по която ще се движи автомобилът. Дълбоките грайфери са изработени за силно сцепление в сняг и кал, докато гладките гуми се използват в състезания заради заради максималният допир с пистата. При пътническите коли се използва средният вариант.

Обикновена гумена обвивка е изработена с пластове от няколко вида гумени съставки подсилени със синтетични фибри или стоманени кабели. Тази композиция от подсилващи материали помага против триенето на гумата от странични сили при завоите. Те също влияят на предаването на вибрации.