Коли.net

Почти всички автомобили използват течна охладителна система за техните двигатели. Типична охладителна система съдържа (1 серия от канали водещи до двигателната част и цилиндричните глави, също обгражда запалителните камери с циркулираща вода и други охладители за извличане на топлина, 2) радиатор, изработен от много тръби с ребра излъчващи топлината която получават и охлаждат горещата течност от двигателя, 3) помпа тип центрофуга която придвижва охладителя, 4) термостат, които поддържа постоянна температура като автоматично променя количеството охладителна течност преминаваща през радиатора, 5) вентилатор, който прекарва въздух в радиатора.

При работа на температури под 0° C е нужно да се предотврати замръзването на охладителната течност. Това става чрез добавяне на допълнителна течност, за да намали точката на замръзване. Алкохолът е бил използван за тази цел, но той е с ниска точка на кипене и се изпарява много лесно, правейки го нежелан при наличието на органични съставки като ethylene glycol с висока точка на кипене. Охладителните течности се сменят веднъж годишно.

Въздушно охлажданите цилиндри работят на по-високи, по-ефективни температури и имат важно преимущество пред замръзването и прегряването на охладителната система. Контролът върху температурата на двигателят е много труден и при високи температури в двигателя трябва да се използват скъпи керамични части.

Електрическа система

В началото, електричната система в автомобила била ограничена до екипировка за запалване. С откритието на електрическият стартер на модел от 1912г, електрическите светлини и клаксони започнали да заменят керосиновите светлини и въздушните клаксони. Електрификацията била бърза и пълна и през 1930, шест волтовите системи били стандарт навсякъде. Електрическата система съдържа батерия, генератор, стартиращ двигател, осветлителна система, запалителна система и други аксесоари.

С увеличението на скоростта на двигателите и високото налягане в цилиндрите през втората световна война колите изисквали по-високи волтажи. По-големите двигатели се нуждаели от лост за запалване. Допълнителните електрически системи като радиата и високоскоростните чистачки за стъкло също били добавени. За да се захранят трябвало подмяна на старата 6 волтова система с по-нова 12 волтова през 1956г.

Предавки

Бензиновият двигател трябва да е разделен от колелата при стартиране и когато е в покой. Тази характеристика изисква някакъв вид прикачащо и откачащо устройство. При стартиране на двигателя, коляновият вал се завърта от електричен мотор; това в ред задвижва и цилиндрите.

Ефикасността на автомобилният двигател е най-висока ,когато товара върху двигателя е голям и клапана е напълно отворен. На средни скорости, силата нужна на автомобила е само част от силата която произвежда двигателя. Следователно, при нормални условия на средна скорост, двигателят работи на неикономична мощност, освен ако не съществуват някакви ограничения за произведената енергия.

Предавките се използват за такива промени в скоростта. Поставени са на силовата предавка, която свързва коляновият вал на двигателя към колелата. Това позволява на двигателя да работи на висока скорост когато пълната му сила е нужна и на бавно когато е нужна по-икономична скорост.

Най-простата автомобилна предавка е с плъзгащи шпори с три или повече предни скорости и една задна. Нужната предавка се избира чрез лост, които плъзга шпората в точната позиция за да се включи към различни предавки. Ранните устройства от този тип изисквали доста сръчност от шофьора за да смени скоростта плавно и без да троши зъбците. След няколко големи подобрения в ръчните предавки били разработени и нови автоматични предавки. Повечето автоматични предавки използвали хидравлични конвертори, устройства за предаване и усилване на движенията предавани от двигателя. Всеки тип предлага ръчна смяна на задната скорост и ниските нива, които или премахват автоматичните скорости или използват ниски скорост която се използва за нормално каране.

При хидравличните предавки, смяната на се извършва от скоростомер който сменя позицията на клапани контролиращи нивото на хидравличната течност. Скоростта,при която се сменя предавката зависи от позицията на педала за газта така, че шофьорът да определя смяната на по-висока скорост. Предимство е за автоматичните предавки е, че не изискват никакви умения и имат по-добро изпълнение от ръчните предавки при, които се изисква отпускане на съединителя за смяна на скорост.